Индийската гранична полиция потвърди противопоставяне с Китай в Аруначал Прадеш

🇮🇳⚔️🇨🇳 Индийски и китайски военни влязоха в сблъсъци на няколко места в пограничната провинция Аруначал Прадеш. Това съобщи в четвъртък, 22 октомври Шатруджит Капур, генерален директор на Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), която заедно защитава Линията на действителен контрол (LAC), 3488 км фактическа граница с Китай, която никога не е демаркирана. Пекин смята целия щат за своя територия и го нарича Цзаннан (Южен Тибет), а Ню Делхи го смята за неразделна част от Индия.

Капур говори на хинди на годишната церемония на ITBP в Алвар, Раджастан, докато хвалеше сформираните наскоро нейникомандоси. „Наскоро в Аруначал се създаде обстановка, в която на няколко места се стигна до сблъсъци, които продължават и сега“, каза той. В това изречение не назова Китай, но вестник The Hindu, който цитира думите му, ги определи като първото официално потвърждение колко широко е напрежението по североизточната граница от юли насам. Правителствени източници уточниха, че най-видимия сблъсък е при Асафила, край Таксинг в окръг Горен Субансири. Там от края на юли Народната освободителна армия на Китай (НОАК) е разпънала палатки на възвишение, на 6–7 км навътре от линията, както я вижда Индия, близо до ротната оперативна база Маджа.

На другия ден говорителят на индийското министерство на външните работи Рандхир Джайсвал препрати въпросите за подробности към Министерството на отбраната. Той заяви, че обстановката по границата от време на време се нарушава, когато китайската страна се отклони от установените маршрути за патрул, и че двете страни използват каналите за дипломация и военни контакти, за да избегнат погрешна преценка. Добави, че са се съгласили да обсъдят как да подобрят разбирането си за LAC в съответните участъци. Почти същите думи стоят в 4-ата от 8-те точки, договорени от специалните представители по граничния въпрос Аджит Довал и Ван И на 25 август в Пекин. Източници от отбраната, цитирани на 24 октомври от Millennium Post, описаха Асафила и Лонгджу като чувствителни, защото Индия и Китай прокарват границата различно. Насилствени сблъсъци по думите им не са регистрирани, а местните командири се справят чрез флагови срещи и горещи линии. Към 25 октомври китайското външно министерство не е правило коментар: в стенограма от брифинга на ведомството от 23 октомври въпрос за Индия няма, а през август говорителят Го Цзякун определи обстановката като „като цяло стабилна“.

Как изглежда това на място, показва клип с печат от 26 юли, който от началото на август се споделя онлайн като запис от Таксинг. Мъже в каски и бронежилетки стоят на скален праг над тревист склон, като индийци и китайци държат дълги сопи. Армията и властите в щата не са удостоверили клипа; тогава армията нарече сведенията за китайско навлизане „неверни и без никакво основание“.

Сопите не са случаен избор. Споразумението от 1996 г. за мерки за доверие по LAC забранява откриването на огън на под 2 км от нея. Протоколът от 2005 г. урежда какво става, когато патрули се озоват лице в лице: те проявяват въздържаност, спират дейността си, не напредват и паралелно се завръщат в базите си, а през цялото време „никоя от страните не използва сила и не заплашва с използване на сила“. Реално оръжието е у тях, но не се използва. „Всички военни на гранична служба винаги носят оръжие, особено когато напускат поста. [...] Дългогодишна практика (според споразуменията от 1996 и 2005 г.) е въздържане от употребата на огнестрелно оръжие при противопоставяния“, написа през юни 2020 г. индийският външен министър Субраманиам Джайшанкар. Остават числеността, блъскането и сопите.

Точно така премина и сблъсък на 9 декември 2022 г. в района на Янгце, в окръг Таванг на същия щат, когато индийски и китайски военни се биха със сопи. По думите на министъра на отбраната Раджнатх Сингх пред парламента китайски войници опитали да прекрачат линията и „едностранно да променят статуквото“. Като резултат срещата ескалира във „физическо сбиване“ с ранени „от двете страни“, но без загинали или тежко ранени от индийска страна. Според армията и индийците, и китайците „веднага са се изтеглили от района“, а два дни по-късно местните командири проведоха флагова среща.

Същото правило не успя да предотврати най-тежкия инцидент между Индия и Китай от близо 45 години. В долината Галван в Ладак на 15 юни 2020 г. загинаха 20 индийски военнослужещи, без да е имало дори един изстрел; Китай призна четирима свои загинали едва през февруари 2021 г. След Галван индийската армия разреши на полевите командири да използват огнестрелното си оръжие в извънредни обстоятелства. През септември същата година при езерото Пангонг за пръв път от десетилетия прозвучаха изстрели, като всяка от армиите обвини другата, по данни на Anadolu. Режимът държи сблъсъците под прага на престрелката, но не ги прави безопасни: Галван показа, че и без изстрел допирът може да убива.

Капур говори и за това в каква посока отива ITBP. Според него НОАК е достигнала „много напред“ в своите традиционни способности, затова ITBP залага на дроновете. „Дронът е нещо, с което и сравнително малка сила, и малка държава може да се мери с голяма“, заяви той и даде като пример Украйна. Според The Wire той е признал също, че оръжията на ITBP са на около 50 години, тя развива анти-дрон средства и изгражда подземни укрития.

Покрай Таксинг обикалят и кадри от съвсем други места. На 25 октомври индийската армия публикува свое опровержение на клип, разпространен от профили в Пакистан, според който китайски войници претърсват индийски военни в Аруначал: записът е от учение за борба с тероризма, проведено в Бенгалуру през май 2026 г. Видеото, тиражирано през юли като доказателство за китайско нахлуване на цели 60 км в Аруначал, беше проследено от организация CyberPeace до базовия лагер Балтал в Джаму и Кашмир от поклонението „Амарнатх Ятра“, а правителственото звено PIB Fact Check обяви клиповете за стари и несвързани. Клипът от 26 юли засега не е опроверган, но и не е потвърден.

В Ню Делхи думите на Капур станаха повод за политически спор. Индийският национален конгрес обвини кабинета на Нарендра Моди, че прикрива сблъсъците по границата от юли, и поиска явяване в парламента. „Успяваме ли да патрулираме до Шера-5 в Аруначал Прадеш, или не?“, попита Паван Кхера от Конгреса и настоя за отговор дали Китай е разпънал палатки на 7 км навътре в индийска територия. Шера-5 е патрулна точка, която според местните жители, цитирани през август от проверовъчна група на Народната партия на Аруначал, индийските сили са изоставили след сблъсък през 2023 г. Партията е съюзник на управляващата Бхаратия Джаната Парти. Позицията на кабинета остава, че няма загубена територия: през август министър Кирен Риджиджу заяви, че ново заемане на земя от китайска страна няма, макар тревогите на местните за пасищата да са основателни.

Противопоставянето при Таксинг тече от три месеца без данни за изстрел или пострадал, докато в същото време двете страни разшириха каналите за комуникация помежду си. На 25 август се разбраха за още две места за разговори на ниво генерали и за две нови горещи линии между армиите в Източния и Централния сектор. На 6 и 7 септември командирите на корпуси се срещнаха във Вача и Дамай (по данни на The Wire за пръв път в Източния сектор), а на 11–13 септември Си Дзинпин беше в Индия за срещата на върха на БРИКС. Връзките се затоплят от 2024 г. с уреждането на военния спор в Източен Ладак. Хронологията показват, че правилата от 1996 и 2005 г. и мрежата от канали над тях държат и този сблъсък под прага на стрелбата, а война заради Таксинг е твърде слабо вероятна. Противният довод има същата следа: Галван също започна без изстрели и завърши с 24 признати жертви, а палатки, оставени месеци наред на спорен хребет, държат войските в постоянен допир.

Протоколът от 2005 г. иска не само въздържане, но и паралелно връщане в базите, а палатките край Маджа стоят там от края на юли. Затова решаващото е дали ще бъдат вдигнати: така ще стане ясно дали каналите, добавени през август, могат да изтеглят двете армии от Асафила, или Таксинг ще остане поредното място по линията, където те стоят една срещу друга със сопи – без изстрел, но и без да си тръгват.

BLF нападна Гуадар и граничния пункт Габд, затворен за внос от Иран

🇵🇰💥 Фронтът за освобождение на Белуджистан (BLF) нападна на 22 октомври обекти в пристанищния град Гуадар, крайна точка на Китайско-пакистанския икономически коридор, и в района на граничен пункт Габд на границата с Иран, като обяви началото на операция „Алмас“. На 23 октомври военната пресслужба ISPR потвърди нападенията на двете места и обяви, че силите за сигурност са убили 10 нападатели, сред тях една жена, че е загинал един цивилен и операциите са приключили без загуби за военните. BLF твърди обратното: бойците ѝ са държали 20 часа базата на армейската строителна организация FWO в Гуадар, а групировката назова поименно 7 свои загинали.

Така за един ден бунтовниците стигнаха и до града, чието дълбоководно пристанище е развито от Китай, и до пункта, през който минава над половината от вноса на пропан-бутан от Ислямска република Иран. При това Габд–Римдан вече беше затворен по решение на самия Исламабад: на 17 октомври Министерството на търговията на Пакистан спря търговията с Иран през Габд–Римдан и Тафтан, а от 21 октомври през него се изнасят само бързоразвалящи се стоки.

Първата официална версия от 22 октомври описва опит за нападение. Държавното Радио Пакистан цитира военни източници, според които нападателите са опитали да ударят празен лагер на строителна фирма, в отговор на което армията е убила трима, други трима били обкръжени на място, а при отделно нападение четирима се укривали в хотел край Гуадарската магистрала и също били обкръжени. Операцията е лично ръководена от командира на дивизията в Гуадар. Вътрешният министър Мохсин Накви поздрави военните и заяви, че цялата нация е единна срещу тероризма и подкрепя военните и полицията.

Равносметката на службата за медии и връзки с обществеността на въоръжените сили на Пакистан (ISPR), публикувана на 23 октомври, разшири картината. Според нея нападателите са опитали да действат около граничния пункт Габд и самия град, а „при последвалите престрелки“ са убити 10 бойци от техните редици. Загинал е един цивилен, поразени са няколко превозни средства, а „операциите приключиха без загуби за силите за сигурност“. ISPR описва групата като спонсорирана от Индия и я нарича „Фитна ал-Хиндустан“ – от 31 май 2025 г. това е официалното название, използвано за всички „терористични групи и организации“ в Белуджистан. Индия отхвърля обвиненията, че подкрепя белуджките сепаратисти. ISPR описа принудата на белуджка жена да участва в атаката не само като престъпление срещу държавата, но и срещу честта на белуджките жени.

И ISPR говори за осуетени замисли, но изявлението описва други мащаби. През първия ден официалните източници съобщаваха за 3 убити и 7 обкръжени край един празен лагер и един хотел. На следващия ден армията вече признава бойни действия в две отделни зони, 10 загинали нападатели и 1 убит цивилен, без да уточнява кога точно са приключили операциите.

BLF разказва съвсем различна история. В изявления, споделени от местното издание The Balochistan Post, което редовно публикува съобщенията на въоръжените групи, говорителят майор Гуахрам Балоч заяви, че самоубиец с кола бомба е пробил периметъра на главната база на FWO на кръстовището Zero Point, а след него вътре са влезли бойци от т.нар. оперативен батальон „Саддо“. Бойците са атакували офис на военното разузнаване (MI) и Междуведомственото разузнаване (ISI) в комплекса, при кото са убити десетки военни и разузнавачи, сред които висши офицери и бойци от специалните части SSG. Групировката твърди още, че е превзела полицейския участък в Мазани, ударила е военен конвой край Габд и е заела пост на кръстовище Gabd Cross. Изявлението нарича комплекса център на „колониалните проекти“ в Гуадар и Макран и отправя предупреждение: „Без волята и съгласието на белуджкия народ колониалните проекти в Белуджистан никога няма да бъдат в безопасност.“

На 23 октомври BLF обяви операцията за приключила и назова 7 загинали в своите редици, сред тях и жена на име Билкис Дидаг, чийто псевдоним Алмас съвпада с името на операцията. ISPR докладва за 10 загинали бунтовници на двете места, а BLF назовава 7 свои загинали от щурмовете срещу комплекса и обещава подробни данни по-късно. В изявлението на ISPR базата на FWO изобщо не се споменава. Нито една от версиите не е потвърдена независимо.

Първите сведения от града бяха за мощна експлозия и продължителна стрелба. Местни жители, цитирани от The Balochistan Post, разказаха, че детонацията се е чула чак в Сур и Пишукан. BLF разпространи видео, за което твърди, че показва взрива на колата бомба, а на 23 октомври публикува и 2 клипа, които според групировката са заснети вътре в комплекса. Мястото и времето на записите не са потвърдени независимо.

BLF е забранена в Пакистан и се ръководи от Аллах Назар Балоч. Групировката представи публично своя батальон „Саддо“ на 30 ноември 2025 г. с нападение срещу комплекс в Нокунди, окръг Чагай, където по нейните думи са живели чуждестранни инженери и служители на минните проекти Саиндак и Реко Дик. Окръг Гуадар не е нова мишена. На 18 октомври майор Уаджахат Уахид загина при взрив на самоделно взривно устройство край Пасни, съобщи ISPR. При координираните нападения на Белуджистанската освободителна армия (BLA) в края на януари 2026 г. въоръжени мъже атакуваха лагер на работници мигранти в Гуадар и убиха 11 души, по данни на Reuters. През март 2024 г. отряд на BLA нападна комплекса на пристанищната администрация и осем от бойците загинаха при опит да влязат в него. Пакистанският институт за изследване на конфликтите и сигурността (PICSS) отчете през септември 2026 г. 225 нападения на въоръжени формирования в цялата страна. Това е най-високият месечен брой от 12 години.

Нападението при Габд остава епизода, за който са известни най-малко подробности. ISPR потвърждава, че бунтовници са действали край пункта, без да уточнява как е завършило всичко. Близкият до правителството сайт Balochistan Pulse нарече нападнатия пункт Trade Gate 250 и цитира непотвърдени сведения за десетки подпалени камиони с пресни плодове. ISPR говори само за няколко повредени превозни средства, а Daily Pakistan пише за подпалени камиони край път при инцидента в Гуадар, без да споменава граничен пункт.

Пунктът е важен заради пропан-бутана. Пакистан внася от Иран около 7000 тона пропан-бутан дневно, по данни на Пакистанската асоциация за пропан-бутан, а над 4000 тона минават само през Габд–Римдан, каза пред Reuters Шамсул Хак, бивш председател на Търговската палата на Гуадар. „Този внос е спрян“, допълни той. За няколко дни цената на 12 кг бутилка е скочила от 4500 на 7000 рупии, съобщиха търговци. Властите в провинцията обясниха затварянето със сигурността и борбата с контрабандата, докато иранското външно министерство – с „технически проблеми“. На 23 октомври говорителят на пакистанското външно ведомство Саджад Хайдер Хан, попитан дали затварянето е под американски натиск, отговори, че Пакистан „спазва и ще продължи да спазва всички приложими санкционни режими“. За състоянието на конкретните пунктове той твърди, че няма „пряка информация“. Пунктът има и транзитна роля: от 25 април Пакистан позволява стоки от трети страни да се превозват за Иран по 6 маршрута, които завършват в Габд и Тафтан, докато иранските пристанища са под американска морска блокада.

Габд–Римдан и Тафтан бяха тема и при визитата на началника на армията фелдмаршал Асим Мунир в Техеран на 20 октомври. Това беше петата му визита след сключеното през април примирие между САЩ и Иран с посредничество от Пакистан. Пред председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф той определи проблемите като „временни и технически“ и заяви, че пунктовете са отворени „от днес“. Два дни по-късно Фадахосейн Малеки, ръководител на групата за приятелство Иран–Пакистан в парламента на Ислямската република, заяви пред агенция ИЛНА, че пунктовете са отворени „едностранно“: камионите от Пакистан влизат в Иран, а обратният поток остава блокиран. „Ако това положение продължи, Иран със сигурност ще затвори границата от своята страна“, предупреди той. Иран съобщи, че се водят консултации за подновяване на търговията.

Нападението при Габд не е непременно знак, че фронтът се простира от двете страни на границата. И ISPR, и BLF описват действия от пакистанската страна на граничния рубеж, а три дни преди него изследователят от Куета Имтиаз Балоч заяви пред Al Jazeera, че засега „няма ясни признаци за по-широка мобилизация на въоръжените групи от двете страни на границата“. Но дори и без иранското измерение 22 октомври показа, че BLF може да удари паралелно пристанищния град и пункта, през който минава по-голямата част от иранския пропан-бутан за Пакистан. Атаката при Габд дава конкретно основание за довода за сигурност, с който властите в Белуджистан обясниха затварянето. То обаче не изяснява дали пунктът е затворен заради бунта, или заради отношенията с Вашингтон и Техеран. В отговора си по този въпрос говорителят на МВнР в Исламабад се позова на санкционния режим. Отговорът ще дойде с първото решение за вноса на пропан-бутан през Габд–Римдан и мотивите към него. Дотогава недостигът и поскъпването може да се задълбочат, предупреждава председателят на асоциацията Ирфан Кокхар.

23 дрона от Афганистан за месец: Пакистан отвръща с въздушни удари

🇦🇫✈️🇵🇰 Пакистан отчита 23 камикадзе дронове, изстреляни от територията на Афганистан от началото на септември, поради което е връчил на талибанското правителство протестна нота за „провокативни нахлувания с дронове“. Нотата е предадена на 27 септември, а на следващия ден беше оповестена от говорителят на Министерство на външните работи на Пакистан Саджад Хайдер Хан. Дроновете, които властите в Исламабад показаха като свалени, имат неподвижно крило. На снимки и видеа France 24 разпозна на всеки от показаните апарати двигател DLE55 – едноцилиндров бензинов мотор за големи радиоуправляеми модели. Той се продава свободно, включително в китайската търговска платформа Alibaba.

На 23 септември пакистанската армия свали 8 дрона над северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, според източници от силите за сигурност, цитирани от The News и Express Tribune. 4 от тях са паднали край граничния пункт Торхам на пътя Пешавар-Джалалабад, а другите 4 – в планините около град Кохат. Два от свалените край Кохат са приземени на около 7 км от града от средства за електронна война, без кинетично въздействие. Министърът на информацията Атаула Тарар осъди „умишленото и незаконно нахлуване“, след което на 24 септември обяви въздушни удари срещу 10 цели в Афганистан, от които се предполага, че се изстрелват дронове. Ударите са били „умишлени, прецизни, премерени и съразмерни и строго ограничени до установени военни цели“, написа Тарар в X.

Според същите източници от силите за сигурност дроновете са били изстреляни от постове в провинциите Нангархар и Пактия под надзора на талибаните. Кабул отрича. Говорителят на талибанското правителство Забиулла Муджахид заяви още на 23 септември, че афганистанските сили не са нанасяли удари с дронове срещу Пакистан, а талибанските власти определиха твърденията като лишени от доказателства. Мустагфир Гурбаз, говорител на губернатора на югоизточната афганистанска провинция Хост, обяви, че ударите на 24 септември са поразили няколко места, включително край центъра на провинцията, без жертви.

Ударният дрон с неподвижно крило е безпилотен летателен апарат за еднократна употреба, който поразява целта с директен удар, при което последва детонация. Според експерта по дронове Марк Грозел апаратите имат размер около 2 метра и носят между 0,5 и 1 кг взривно вещество. „Военната им ефективност е много ограничена и могат лесно да бъдат прехванати. Бавни са и летят ниско. Трудно е да бъдат засечени: трудно се забелязват, но веднъж засечени, се свалят лесно“, обясни той пред France 24.

CSIS Missile Threat пише, че иранският ударен дрон „Шахед-136“ (руско название: „Геран-2“) носи между 20 и 50 кг полезен товар. Това е от 20 до 100 пъти повече от заряда, който Грозел приписва на безпилотниците над Пакистан. Двигателят на „Шахед-136“ развива 50 конски сили. DLE55 е двутактов мотор с работен обем 55,6 куб.см. и мощност 5,5 конски сили, т.е. е около 9 пъти по-маломощен.

Грозел допуска два сценария: дроновете да са доставяни от чужда държава или да са „до известна степен самоделни“. „Днес направата на дрон с неподвижно крило вече не е толкова сложна“, каза той. Софтуерът за автопилот, който управлява траекторията, е широко достъпен, двигател и батерия се продават свободно от Alibaba, а корпусът може да бъде отпечатан на 3D принтер или да се изреже от стиропор и дори от балса. Пакистанската изследователка Садия Сулайман от университета „Каид-и-Азам“ в Исламабад написа за The Diplomat на 8 октомври, че талибаните се снабдяват паралелно с търговски платформи, системи, доставяни през регионални мрежи, и местно сглобена и преработена техника. Според нея свързаният с талибанската мрежа „Хакани“ 313-и батальон използва ударните дронове за еднократна употреба, а изстрелванията се извършват от Кандахар, Нангархар, Пактия и Пактика.

Пакистан и талибаните, доскорошни съюзници, се намират в състояние на открит конфликт от 27 февруари, когато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че между двете страни вече има „открита война“. Ескалацията започна с пакистанските удари срещу позиции на Техрик-е Талибан Пакистан (TTP) в Афганистан. Известна като пакистанските талибани, TTP извършва нападения на територията на Пакистан от близо две десетилетия и е призната за терористична организация от ООН, ЕС и самия Пакистан, който обвинява афганските талибани, че ѝ дават убежище и подкрепа. Талибаните настояват, че TTP е вътрешен пакистански въпрос. Когато Пакистан, който има въздушно превъзходство над Афганистан, извършва удари срещу предполагаеми позиции на TTP дълбоко на територията на Афганистан, той отговаря със сухопътни атаки и дронове.

Мухтар Вафаи, специалист по Афганистан и талибанското движение, проследява корените на тази връзка до борбата срещу съветската инвазия през 80-те години. Тогава афганци и пакистанци, идващи от едни и същи религиозни училища в Пакистан, заминавали да воюват със съветите. Според него двете талибански групи „вече не могат да бъдат разделени“ и на практика са една група. Като довод той цитира изявление на лидера на TTP Нур Вали Мехсуд, изречени на пущу през 2021 г. няколко месеца след падането на Кабул:

„Не сме две групи. Ние сме една група, с една програма, една идеология и един метод.“

От началото на конфликта талибаните използват малки FPV квадрокоптери, управлявани от оператор чрез картина на живо от бордовата камера. Те носят минохвъргачни мини за удари по позиции на пакистанската армия в погранични райони. По-големите дронове с неподвижно крило имат по-мощни двигатели и според France 24 са потенциално способни да прелетят стотици километри. На 27 февруари, в деня на изявлението на Асиф, Муджахид обяви „успешно проведени“ удари с дронове срещу Исламабад, Ноушера и Аботабад, а пакистански източници споделиха снимки на свалени безпилотници в предградие на столицата. Исламабад е на около 190 км по права линия от Торхам.

Между 27 февруари и 15 март талибаните поеха отговорност за 15 атаки с дронове в столицата и граничния регион Хайбер Пахтунхва, припомня Сулайман. На 13 март пакистанската армия обяви сваляне на „няколко примитивни дрона“, които не са достигнали целите си, сред които и главният щаб на армията в Равалпинди. Отломките ранили две деца в Куета и по един човек в Кохат и Равалпинди.

Септемврийският кръг на сблъсъците започна с атентат в Кохат. На 18 септември, по време на петъчната молитва, взрив избухна в джамията в полицейския комплекс на града, след което в него нахлуха въоръжени лица. Загинаха 21 души, сред тях 15 полицаи, а ранените са над 100, съобщава Express Tribune. Отговорност пое алиансът „Иттехад ул-Муджахидин Пакистан“ (Съюз на муджахидините на Пакистан), в който участват фракции с корени в TTP и се ръководи от базирания в Афганистан командир Хафиз Гул Бахадур. 5 дни след атаката край същия град паднаха 4 от 8-те дрона.

До края на септември Пакистан нанесе 3 серии въздушни удари по цели в Афганистан. При първата, на 21 септември, мисията на ООН в страната (UNAMA) потвърди 3-ма убити цивилни. Втората беше насочена по 10-те цели на 24 септември. При третата, през нощта на 30 септември, бяха поразени провинциите Кунар и Хелманд: Исламабад отчете 22 убити бойци, а UNAMA потвърди 10 убити цивилни, повечето от които деца.

Провинция Хайбер Пахтунхва, където се намират градовете Торхам, и Кохат, въведе извънредно положение на 11 октомври. Президентът Асиф Али Зардари временно отстрани регионалното правителство на партията на затворения бивш премиер Имран Хан по препоръка на федералния кабинет, който отправи обвинения, че „умишлено се оттегля от борбата с тероризма“. Министърът на правосъдието Азам Назир Тарар цитира ръст от 196% на насилието, извършвано от въоръжени групи в провинцията през последните години.

Срещу дронове с двигател за авиомоделизъм и 1 кг бойна глава Пакистан използва средства за електронно противодействие и противовъздушна отбрана, а отговаря с нанасяне на въздушни удари по цели дълбоко на територията на Афганистан. И на 13 март, и на 23 септември той обяви, че дроновете са били спрени, преди да достигнат целите си. Грозел вижда силата на този тип оръжие другаде. Те са евтини и всяка една група с малко ресурси, включително талибаните, вече може да ги произвежда, а ако някой от тях порази училищна сграда или склад за гориво, „последиците могат да бъдат катастрофални“.

„Основната им сила е психологическото въздействие“, казва той. Сулайман вижда и практическа стойност: малките дронове могат да наблюдават позиция, да набележат цел и да изпробват реакцията на ПВО, преди да бъдат използвани за пренос на експлозивен заряд. Докато дроновете падат, преди да достигнат целите си, това въздействие се измерва в протестни ноти и ответни удари отвъд границата. При първото сериозно попадение в такъв обект то би се измервало в жертви.

Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Бангладеш предотврати опити за принудително изтласкване на хора от Индия през границата.

🇧🇩🚧🇮🇳 Бангладеш заяви, че е предотвратил няколко опита на Индия да изпрати принудително хора през границата между двете страни през последните 24 часа. Случаят възроди спора относно предполагаема нелегална миграция и помрачи усилията за подобряване на отношенията между двете съседни страни в Южна Азия.

Тяхната обща граница е една от най-дългите сухопътни граници в света, простираща се на повече от 4000 км през най-разнообразен терен, което я прави трудна за охрана.

Граничната охрана на Бангладеш (BGB) съобщи, че е засекла 10 опита за нарушение от страна на индийските власти по протежение на няколко участъка от разделителната линия. Министерството на външните работи и Силите за сигурност на Индия не отговориха на запитванията за коментар.

Управляващата в Индия „Бхаратия Джаната Парти“, която управлява граничните щати Трипура, Западен Бенгал и Асам, се закани да се справи с нелегалната миграция, която описа като свой приоритет. От миналата година тя опитва да изтласка през границата това, което описва като „нелегални инфилтратори“ – мюсюлмани, говорещи бенгалски език.

Този въпрос усложни усилията за подобряване на двустранните връзки след свалянето на дългогодишния лидер на Бангладеш и съюзник на Индия Шейх Хасина през 2024 г.

„На никое лице или група няма да бъде позволено да влиза незаконно през границата в Бангладеш“, заявиха от BGB и добавиха, че всеки опит международните норми за контрол на границите и двустранните споразумения да бъдат нарушени, ще бъде „строго възпрепятстван“.

През май граничната охрана на Бангладеш засили патрулите и предприе усилия за осведомяване на жителите, населяващи погранични райони поради опасения, че Индия принуждава хора да влезат незаконно в Бангладеш. Официални лица, правозащитни групи и анализатори нарекоха тези действия „push-ins“ – неформален трансфер на хора в Бангладеш, без да се преминава през процедури за проверка и репатриране.

През май външното министерство на Индия заяви пред репортери, че е поискало от Бангладеш да провери националността на повече от 2860 заподозрени бангладешци, живеещи незаконно в Индия.

При един от инцидентите през последния ден в югозападния граничен район Дженайда, BGB твърди, че личен състав от граничните сили за сигурност на Индия се е опитал да прехвърли 30 до 35 души към територията на Бангладеш в затворнически микробус, като за целта е отворил гранична врата. BGB съобщи, че е превозното средство е било принудено да се оттегли от нейни служители.

Властите в Дака нееднократно настояваха, че всеки, идентифициран като гражданин на Бангладеш, е небходимо да бъде върнат по наличните официални правни и дипломатически канали, вместо да бъде изтласкван нелегално през границата. Очаква се въпросът да бъде повдигнат на двустранни разговори между генерални директори на граничните сили, който се очаква да се проведе в Ню Делхи от 8 до 11 юни, съобщиха правителствени служители в Дака.

📸 Снимка: Служител на Граничните сили за сигурност (BSF) на Индия влиза в самостоятелен граничен пост (BOP) в Петраполе, в близост до международната граница между Индия и Бангладеш, 16 октомври 2024 г. (REUTERS/Sahiba Chawdhary/Arch Photo)

Женското формирование WITCH атакува бирманската армия с FPV дрон с термален визьор.

🇲🇲 Женското звено WITCH (Women Internationalists of the Chin Hills) нанесе удар по позиция на армията на Мианмар с камикадзе дрон, оборудван с термален визьор и противопехотна бойна глава MR-1. Това е автономна женска структура на Антифашисткия интернационалистки фронт (Anti-Fascist Internationalist Front, AIF) – формация от чуждестранни доброволци с численост до 40 души, действаща в Мианмар от октомври 2024 г. Досега инфрачервени системи на дронове в Мианмар бяха документирани предимно от страна на хунтата, разполагаща с руско и китайско оборудване, по данни на Janes Defence Weekly.

Гражданската война в Мианмар, един от най-кръвопролитните и най-слабо отразяваните конфликти в света, навърши пет години и продължава да привлича нови технологии и нови участници. На 1 февруари 2021 г. бирманската армия, известна като Татмадау, извърши държавен преврат. Военните свалиха правителството на Националната лига за демокрация (НЛД) на Аунг Сан Су Чи, което бе обвинена по множество наказателни дела. Непосредственият повод бяха твърденията на армията за 8,6 милиона нередности в парламентарните избори от ноември 2020 г., спечелени убедително от НЛД. Военните не представиха доказателства за тези обвинения. Превратът обаче не беше изолиран инцидент, а поредния епизод от десетилетна доминация на военните: Татмадау управляваше Мианмар непрекъснато от 1962 до 2011 г., а и след формалния преход към демокрация запази контрол върху отбраната, вътрешната сигурност и значителна част от икономиката.

По-дълбокият корен на конфликта е етнически. Мианмар е държава с над 130 официално признати етнически групи, от които бамар (бирманци) съставляват около две трети от населението и доминират държавния апарат и въоръжените сили. Множество малцинства (качини, карени, шани, чинове, рохинги и десетки други) търсят автономия още от 1948 г., когато страната получи независимост от Великобритания. Споразумението от Панлон, подписано от генерал Аунг Сан през 1947 г., обещаваше самоуправление на качини, шани и чинове, но след военния преврат от 1962 г. обещанията са изоставени. Към момента на преврата от 2021 г. в Мианмар действаха над 20 етнически въоръжени организации с десетилетна история на конфликт с централната власт.

Превратът обедини тези паралелни конфликти в обща война. Масовите протести бяха потушени с жестокост – армията стреляше по демонстрантите, което тласна хиляди граждани към въоръжена борба. През април 2021 г. свалените депутати учредиха Националното правителство за единство (National Unity Government, NUG), а то формира Народните сили за отбрана (People's Defence Force, PDF) – децентрализирана въоръжена структура, която към 2022 г. разполагаше с около 250 батальона, по данни на Al Jazeera. PDF обедини студенти, бивши демонстранти, учители и земеделци и зависи от етническите въоръжени групировки за подготовка и оръжие.

Прелом в конфликта настъпи на 27 октомври 2023 г., когато Алиансът на тримата братя – коалиция от Армията на Аракан (АА), Мианмарската национална демократична армия на съюза (MNDAA) и Таанската национална освободителна армия (TNLA) – стартира Операция 1027 в щата Шан. В рамките на две седмици тя завладя над 100 позиции на хунтата, по данни на Brookings Institution. До януари 2024 г. бяха превзети 16 общини в северен Шан. Във втората фаза от средата на 2024 г. падна Лашо – седалище на Североизточното военно командване на Татмадау. Операция 1027 показа, че координираното настъпление на етнически въоръжени групи може да постави армията в отстъпление.

Днес на територията на Мианмар действат над 2600 въоръжени групировки, по данни на ACLED – повече от всеки друг активен конфликт в света. Сред етническите въоръжени организации Армията на Аракан е най-мощната с около 40 000 бойци, артилерия и дронове. Тя контролира голяма част от щата Ракхайн и изгражда паралелна администрация. Армията за независимост на Качин (KIA) разполага с до 30 000 бойци, Каренският национален съюз (KNU) – с около 15 000 по границата с Тайланд, а Обединената армия на Ва (UWSA) – с 30 000 души – поддържа неутралитет при подкрепа от Пекин.

Сред по-нетрадиционните участници е възродената Комунистическа партия на Бирма (КПБ), основана през 1939 г. Оригиналната ѝ въоръжена групировка се разпадна след бунт през 1989 г., но след преврата от 2021 г. бивши кадри на КПБ обявиха възстановяването на Народната освободителна армия (PLA). Групата изповядва марксизъм-ленинизъм, но за разлика от етническите организации отхвърля етнонационализма и настоява за федерална Мианмар с автономни етнически региони. В интервю за Democratic Voice of Burma през 2025 г. генералният секретар Ни Ни Кяу определи целта на PLA като „премахване на фашистите и военната диктатура и освобождение на всички групи от мианмарския народ“. Към 2025 г. PLA има около 3000 бойци в 7 региона. На 10 юни 2025 г. групата свали изтребител на хунтата по време на сражения в района на Сагайн.

На 15 октомври 2024 г. друг тип интернационализъм обяви включването си в конфликта: Антифашисткият интернационалистки фронт (AIF) – малка формация от 15 до 40 чуждестранни доброволци с лява ориентация, сред които анархисти, социалисти и конфедералисти. По данни на Militant Wire, част от доброволците имат боен опит от североизточна Сирия, където са се сражавали в Отрядите за народна защита (YPG), съставени от кюрдски бойци. AIF действа в щатите Чин и Сагайн заедно с местни отбранителни формирования, като през юни 2025 г. проведе 1-месечен курс за снайперисти с 64 бойци от 18 организации от съпротивата. В рамките на AIF действа автономното женско формирование WITCH, което разполага със собствен флаг. През декември 2025 г. AIF публикува компилация с кадри от бойни действия с FPV дронове – сред първите документирани случаи на употреба от интернационалистки групи в Мианмар.

WITCH не е единственото женско формирование в съпротивата. През октомври 2021 г. в Сагайн е учредена Женската партизанска група на Мяунг (Myaung Women Guerrilla Group) – смятана за първата изцяло женска милиция в Мианмар. Групата, включваща 225 жени на възраст между 18 и 45 години, произведе 1130 мини за една година и извърши 21 атаки, при които загинаха 139 военнослужещи на хунтата, според данни на Радио Свободна Азия. В по-широк план жените играят нарастваща роля в съпротивата, въпрекич е участието им в командни позиции да остава ограничено, по оценка на Georgetown Institute for Women, Peace and Security.

Войната с дронове е най-видният технологичен аспект на гражданската война. Според данни на ACLED, от декември 2021 г. до май 2025 г. са отчетени над 2100 удара с дронове от страна на съпротивата в повече от 600 локации, което нарежда Мианмар на трето място в света по инциденти с дронове след Украйна и Русия. В началото опозицията хвърляше саморъчни боеприпаси от модифицирани комерсиални дронове; днес дронове камикадзе и варианти с оптично влакно, пренесени от украинския фронт, поразяват цели на 20 км разстояние и са имунизирани срещу заглушаване, по оценка на анализатора Антъни Дейвис. През май 2025 г. Армията за независимост на Качин свали хеликоптер Ми-17 с FPV дрон, а през февруари 2026 г. FPV дронове поразиха пътнически самолет ATR 72-600 на летище Мичина. Хунтата отговаря с руски дронове Орлан-10Е с термални камери и 16-часова издръжливост, камикадзе дронове ВТ-40 и китайски CH-4 с товароносимост до 345 кг, по данни на ACLED. В началото на 2026 г. военните адаптираха FLIR системи за тактически дронове, по данни на Janes Defence Weekly. Хунтата разполага и с четириканални заглушители с обхват от 1000 метра около своите основни бази.

Към март 2026 г. хунтата контролира едва 21% от територията на Мианмар, срещу близо 42% за съпротивата, според данни на Al Jazeera. ACLED оценява не по-малко от 96 000 загинали от началото на конфликта, а ООН отчита най-малко 3,6 милиона разселени.

Конфликтът в Мианмар разкрива три тенденции с по-широко значение за регионалната сигурност.

Първо, фрагментация срещу координация. Над 2600 въоръжени групировки – най-раздробеното бойно поле в света, според данни на ACLED – не успяват да формират устойчив единен фронт. Операция 1027 демонстрира потенциала на координацията, но оттеглянето на MNDAA от Лашо под китайски натиск разкри крехкостта на коалицията. По оценка на Съвета за международни отношения (CFR), отношенията между етническите групи се влошават, а PDF губи инициативата поради високи загуби и забавени темпове на вербуване. Алиансът на пролетната революция, учреден през ноември 2025 г. от 19 групи с около 10 000 бойци, е опит за нова форма на координация, но ефектът му засега е ограничен.

Второ, технологичен трансфер между конфликти. FPV дроновете с оптични влакна, разработени като отговор на електронното заглушаване в Украйна, се появиха в ръцете на съпротивата в края на 2025 г. В същото време Русия въоръжи хунтата с разузнавателни и ударни дронове, а Китай – с тежки товарни платформи. Следва да се отбележи обаче, че дроновете не компенсират стратегическите предимства на хунтата, която нанесе 1134 въздушни удара само между януари и май 2025 г. – шест пъти повече от цялата 2023 г.

Трето, ролята на Пекин – едновременно основен доставчик на оръжие за хунтата и единственият посредник, способен да наложи прекратяване на огъня. Тази двойна роля означава, че разрешаването на конфликта без неговото съгласие е трудно постижимо. Ходът на конфликта обаче доказва, че китайския контрол е ограничен: той не предотврати нито Операция 1027, нито загубата на хунтата на контрол над почти 4/5 от територията.

Перспективите пред конфликта не предвещават бързо разрешение. По оценка на CFR, пълен разгром на хунтата е малко вероятен поради подкрепата от Китай и фрагментацията на опозицията. Lowy Institute описва хунтата като „провалена“ в доклад от февруари, но признава, че нито една от опозиционните групи не е в състояние да нанесе решителен удар. Най-вероятният сценарий е продължителна война на изтощение с постепенно свиване на контролираната от хунтата територия.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

Пакистан в ролята на посредник: Дипломатическа офанзива към САЩ и Иран преди срещата в Исламабад.

🇵🇰🕊️ Пакистан засили дипломатическите контакти със САЩ и Иран от вчера насам, за да гарантира, че преговорите ще започнат още утре, съобщиха официални лица пред Асошиейтед Прес при условие за анонимност, тъй като нямат правомощия да говорят пред медиите.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви се срещна днес с временния ръководител на посолството на САЩ Натали Бейкър в американската мисия в Исламабад. Срещата беше фокусирана върху укрепването на двустранните отношения и подготовката за втория кръг от преговори, които по план трябва да бъдат проведени в Исламабад тази седмица, съобщиха от кабинета на Накви.

В официалното изявление не се уточнява кога точно се очаква да започне диалогът. Накви информира Бейкър относно мерките за сигурност и посочи, че са предприети специални действия за гарантиране безопасността на гостуващите делегации.

„Подготвили сме всеобхватни мерки за сигурност за нашите високопоставени гости“, се посочва в неговото изявление.

Бейкър изрази признателност за ролята на Пакистан в туширането на напрежението в региона и усилията на страната да улесни провеждането на диалог.

Отделно от това пакистанският премиер Шехбаз Шариф проведе телефонен разговор късно снощи с иранския президент Масуд Пезешкиан, стана ясно от изявление, публикувано от кабинета на Шариф, макар в него да не се споменават планираните преговори.

Властите започнаха да затварят ключови пътища и да засилват охраната в столицата Исламабад още през уикенда, особено в района на луксозния хотел, където трябва да се проведе срещата между двете делегации. Мерките включват разполагане на войски по контролно-пропускателни пунктове, затваряне на туристически обекти, а на големите хотели беше разпоредено да ограничат резервациите, за да осигурят свободни места за участниците.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Индийски Су-30МКИ извърши аварийно кацане, блокира летище за 11 часа.

🇮🇳🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30МКИ на Военновъздушните сили на Индия извърши аварийно кацане на летище Пуне в щата Махаращра в 22:25 часа местно време снощи, след като механизмът на колесника отказа по време на захода, съобщава Outlook India. Самолетът е направил аварийно кацане, отклонил се е встрани от пистата, при което е избунал пожар, който е бил потушен от аварийните служби.

По данни на ВВС и двамата пилоти са невредими; няма щети върху гражданската инфраструктура на летището. Видът на машината не е официално потвърден от Министерството на отбраната на Индия, но кадри от мястото на инцидента и източници, цитирани от Tribune India и Aviation Safety Network, посочват именно Су-30МКИ.

Пистата на летището беше блокирана за период от около 11 часа, докато военните и летищните служби отстранят самолета и проверят покритието. По данни на Pune Pulse около 80 полета са били отменени, а Free Press Journal съобщава за над 30 засегнати или пренасочени рейса. Операциите бяха подновени тази сутрин след обстойни проверки на безопасността. Летище Пуне разполага само с една писта, споделяна от гражданската авиация и авиобаза Лохегаон – обстоятелство, което системно прави подобни инциденти чувствителни за целия въздушен трафик в Западна Индия.

Причината за отказа ще бъде установена чрез „court of Inquiry“ – стандартна процедура на ВВС при подобни събития. По първоначална преценка на Tribune India самолетът е подлежащ на ремонт, въпреки видимите поражения. Су-30МКИ е основният многоцелеви изтребител на индийските ВВС, произвеждан по лиценз от държавната Hindustan Aeronautics Limited (HAL) в Насик, и съставлява гръбнака на изтребителната авиация с около 260 единици в експлоатация.

През последните години самолетите от този вид често участват в инциденти, като катастрофата край Тезпур през януари 2024 г. и авариите при тренировъчни полети – тенденция, която отново връща на дневен ред въпросите за поддръжката на парка, разглеждани в местната отбранителна преса.

Инцидентът в Пуне беше предшестван от други подобни случаи, при които блокиране на единствената писта на споделен военно-граждански обект принуждава властите да обмислят второ покритие – паралел, който Tribune India прави със случая в авиобаза Лех, довел до решение за изграждане на допълнителна писта. Главната дирекция за гражданско въздухоплаване (DGCA) все още не е публикувала официална оценка на последствията от 11-часовото затваряне.

Премиерът на Пакистан преговаря лично като посредник за примирие между САЩ и Иран.

🇵🇰 Пакистанският премиер Шехбаз Шариф преговаря за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, съобщи CBS News, позовавайки се на източници от правителството в Исламабад. Като събеседник от страна на САЩ участва вицепрезидентът Джей Ди Ванс.

По-рано днес Шариф обяви в социалните мрежи, че е предложил сделка, включваща примирие за срок от две седмици, по време на което Иран трябва да отвори повторно Ормузкия пролив.

Часът в Исламабад е малко след 3 през нощта, а министърът на външните работи Ишак Дар е на крак, тъй като провежда редица спешни разговори с регионални партньори в пика на усилията, настъпващ с наближаване на крайния срок, поставен от американския президент Доналд Тръмп. Ведомството публикува две изявления във връзка с разговорите на Дар с външни министри на Египет и Саудитска Арабия във връзка с „развиващата се ситуация в региона“.

През последните седмици Пакистан влезе в ролята на посредник между Вашингтон и Техеран. В публикация на Х по-рано тази седмица премиерът Шехбаз Шариф призова за двуседмично примирие, което „позволява на дипломацията да постигне окончателно спиране на войната“.

Той също така поиска от Тръмп да удължи поставения от самия него краен срок с две седмици, като предложи в замяна Иран да отвори Ормузкия пролив през този период.

По-рано неназован регионален източник заяви за CNN, че „скоро се очакват добри новини и от двете страни“, добавяйки, че се предвижда сделката да бъде сключена още тази вечер.

От своя страна Тръмп заяви пред Fox News, че Шариф е „уважаван човек“ и скоро ще бъде изцяло информиран за предложението му, допълвайки, че преговорите са „разгорещени“, но без да навлиза в повече подробности.

Шестима украинци и американец бяха задържани на границата между Индия и Мианмар.

🇮🇳⚖️🇺🇦 Шестима украинци и американец бяха арестувани от Националната агенция за разследване (NIA) на Индия по обвинение в незаконно преминаване в Мианмар през територията на щата Мизорам с цел обучение на въоръжени групировки от етнически групи в боравене с оръжие и война с дронове, след като са били под наблюдение от службите за сигурност през последните няколко месеца.

Обвиняемите са посочени като Матю Арън Ван Дайк (САЩ) и Хурба Петро, Сливяк Тарас, Иван Сукмановски, Стефанкив Мариян, Хончарук Максим и Камински Виктор (Украйна). NIA проучва техните цифрови отпечатъци, за да установи самоличността на други заподозрени членове на мрежата.

Трима от шестимата украинци са арестувани на международно летище „Индира Ганди“ в Делхи, а останалите са задържани на международно летище „Чаудхари Чаран Сингх“ в Лакнау, в рамките на няколко часа един от друг през нощта на 13 март.

Американският гражданин е задържан същата нощ на летището в Калкута. Профил в социалните мрежи, за който се смята, че е свързан с него, го описва като „медийна личност“, базирана в Украйна. В публикации той твърди, че води тайни операции в страни, включително Венецуела, за постигане на смяна на режима.

„Към лидерите на Венецуела, Бирма, Иран и други авторитарни режими – идваме за вас“, се посочва в един от постовете. „Русия, идваме и за теб“, добавя той.

Преди няколко месеца същият профил публикува съобщение, че авторът се намира в зона на конфликт и също така споменава използването на Starlink за разговор в Spotify.

Говорител на американското посолство в Ню Делхи заяви, че са „запознати със ситуацията“, но не коментират подобни случаи от съображения за поверителност.

Министерството на външните работи на Украйна заяви, че е осигурило правна помощ и адвокат на шестимата украинци но добави, че до момента не са представени „никакви установени факти“, доказващи участието им в незаконна дейност в Индия или Мианмар. В изявление от вторник ведомството предположи, че присъствието на обвиняемите в зона с ограничен достъп в Североизтока може да е било „неволно нарушение“.

Междувременно украинският посланик Олександър Полишчук проведе среща със секретар от Министерството на външните работи на Индия, и връчи протестна нота, защото служители от посолството не са били допуснати да разговарят с украинците в съда, нито е бил предоставен консулски достъп.

„Противно на установената международна практика, посолството на Украйна в Република Индия не е получило официално уведомление от компетентните органи на Индия за ареста на украински граждани. Настояваме за незабавно осигуряване на безпрепятствен консулски достъп до задържаните“, заявиха от украинското външно министерство, според което съдът е взел решение да удължи задържането на обвиняемите до 27 март.

Правителствени служители заявиха пред The Hindu, че процедурите по случая се спазват, тъй като съдът е дал указания и външното министерство „проучва“ украинското искане за консулски достъп.

Обвиняемите са подведени под отговорност по раздел 18 от Закона за незаконните дейности. В понеделник те бяха изправени пред съдия Прашант Шарма в столичния съд „Патиала Хаус“, който ги остави в 11-дневен арест под надзора на NIA. При искането за 15-дневен предварителен арест службата представи доказателства, че те са влезли в Индия с туристически визи.

Твърди се, че по-късно обвиняемите са пътували до Мизорам без да получат нужното разрешение за защитена зона (PAP), пресекли са границата с Мианмар и се смята, че са планирали да обучават етнически групировки в региона, които бяха описани като „антииндийски“.

Американският гражданин не беше представляван от адвокат по време на съдебното изслушване. Украинците бяха представлявани от адвокати Анкур Сайгал и Прамод Кумар Дубей, наети от посолство. Защитата заяви, че все още не е получила копие от първоначалния доклад (FIR) или заповедта за задържане.

NIA разследва случая, за да разкрие предполагаем заговор с участието на обвиняемите, които са заподозрени в незаконна контрабанда на дронове в Мианмар.

През декември 2024 г. Министерството на вътрешните работи на Индия се позова на разузнавателни данни, за да предупреди местните власти в щатите Мизорам, Манипур и Нагаланд да следят отблизо чуждите граждани в щатите по границата с Мианмар. Службата за регистрация на чужденци (FRRO) беше помолена да наблюдава техните движения и при необходимост да предприема подходящи правни действия.

През март 2025 г. главният министър на Мизорам Лалдухома заяви в щатското събрание: „Имаме конкретни данни, че ветерани от войната в Украйна са пътували до щат Чин в Мианмар през Мизорам, за да обучават бунтовнически групи, воюващи срещу военната хунта.“

Коментирайки резкият скок в броя чуждестранни посетители, той отбеляза, че въпреки регистрираните близо 2000 посетители от западни страни между юни и декември 2024 г. в столицата Айзол са били забелязани едва неколцина туристи.

400 убити и 250 ранени при пакистански въздушен удар по болница за наркозависими в Кабул.

🇦🇫⚔️🇵🇰 Афганистан обвини Въоръжените сили на Пакистан, че са нанесли въздушен удар срещу болница за лечение на наркозависими в столицата Кабул, при който са загинали най-малко 400 души.

Пакистан отрече твърдението като „невярно и насочено към подвеждане на общественото мнение“ и заяви, че в понеделник е атакувал единствено военни обекти в Кабул и провинция Нангархар.

Атаката срещу болницата „Омар“ в столицата е извършена около 21:00 часа местно време, съобщи заместник-говорителят на талибанското правителство Хамдула Фитрат, според когото болницата разполага с 2000 легла, а при удара са разрушени големи части от сградата.

„За съжаление, броят на загиналите до момента е достигнал 400 души, а около 250 други са ранени. Спешните екипи в момента са на място, работят за овладяване на пожара и изваждане на останалите тела на жертвите“, добави той.

Местни телевизии излъчиха кадри, на които пожарникари се опитват да потушат пламъци сред руините на сградата.

Омид Станикзай, 31-годишен охранител в болницата, заяви пред агенция AFP, че преди атаката е чул бойни самолети да патрулират в небето.

„Имаше военни части навсякъде около нас. Когато тези части откриха огън по самолета, той хвърли бомби и избухна пожар“, каза той. По думите му всички загинали и ранени са цивилни.

„Престъпление срещу човечеството“

Атаката идва часове след като талибански представители съобщиха, че двете страни са разменили обстрели по общата граница, при което четирима души са загинали в Афганистан. Това се случва в третата седмица на най-смъртоносните сблъсъци между съседните страни от години.

Забихула Муджахид, друг говорител на талибаните, осъди удара по болницата, заявявайки, че Пакистан отново е „нарушил въздушното пространство на Афганистан, удряйки болница за лечение на наркозависими в Кабул“. Той подчерта, че властите считат „подобно действие за противоречащо на всички приети принципи, както и за престъпление срещу човечеството“.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, описа обвиненията като неоснователни и заяви, че болницата в Кабул не е била атакувана.

Министерството на информацията на Пакистан заяви в публикация на Х, че ударите са „прецизно насочени по военни обекти и инфраструктура за подкрепа на терористи, включително складове за техническо оборудване и боеприпаси на афганистанските талибани“, както и срещу пакистански бойци, базирани в Кабул и Нангархар. Според ведомството тези обекти са били използвани срещу невинни пакистански цивилни.

„Ударите бяха извършени прецизно и внимателно, така че да не се причинят съпътстващи щети“, се посочва още в изявлението. Според него твърденията на Муджахид целят да подбудят антипакистански настроения и да прикрият „нелегитимната подкрепа на талибаните за трансграничния тероризъм“.

Коментарите идват часове след като Съветът за сигурност на ООН призова правителството на талибаните да засили незабавно своите усилия за борба с тероризма. Пакистан отправя остри критики към Кабул, че укрива въоръжени гурпи като пакистанските талибани, които според него извършват атаки на пакистанска територия.

Приета единодушно, резолюцията не споменава Пакистан, но осъжда „по най-категоричен начин всяка една терористична дейност, включително терористични атаки“, произлизащи от Афганистан. Тя също така удължи мандата на мисията на ООН в страната (UNAMA) с три месеца.

Пакистан често обвинява талибаните, че предоставят убежище на Техрик-е-Талибан Пакистан, както се нарича групировката на пакистанските талибани, както и на забранени групировки на белуджистанските сепаратисти и други сили, които редовно атакуват пакистанските сили за сигурност и цивилни. Талибанското правителство настоятелно отхвърля обвиненията.

„Няма изход от кризата“

По-рано афганистански представители съобщиха, че четирима души, сред които две деца, са загинали, докато 10 са ранени в югоизточен Афганистан при размяна на огън. Минометни снаряди, изстреляни от Пакистан през нощта, са ударили села в провинция Хост и са разрушили няколко къщи, съобщи Мустагфар Гурбаз, говорител на областния управител.

Напрежението между двете държави избухна още миналия месец, когато Пакистан извърши въздушни удари в Афганистан, за които заяви, че са насочени срещу въоръжени групировки. Афганистан определи тези действия като нарушение на собствения си суверенитет и отвърна със собствени атаки.

Сблъсъците прекъснаха примирие, договорено с посредничество от Катар през октомври, след като предишни вълни на насилие доведоха до десетки жертви сред войници, цивилни и бойци на въоръжени групировки.

Китай съобщи, че негов специален пратеник е прекарал седмица в посредничество между двете страни, като е призовал за незабавно прекратяване на огъня. Въпреки това Майкъл Кугелман, старши експерт по Южна Азия от аналитичния център Atlantic Council, сподели пред AFP, че няма признаци боевете скоро да приключат.

„Държавите от Персийския залив, които посредничеха в предишни кръгове на разговори между Афганистан и Пакистан, сега са ангажирани със собствен конфликт. Други посредници, включително Китай, имат ограничен успех“, отбеляза той, имайки предвид войната между САЩ, Израел и Иран и последвалите удари срещу страни от Залива.

„Пакистан изглежда решен да продължи ударите по цели в Афганистан, а талибаните са решени да отвърнат с операции, насочени срещу гранични постове в Пакистан и потенциално с асиметрични тактики – от употреба на дронове до подкрепа на нападения в самия Пакистан“, добави той.

„Не се вижда изход от кризата.“

Министърът на информацията на Пакистан Атаулла Тарар заяви в неделя, че армията е ликвидирала 684 бойци на талибаните – твърдение, отхвърлено от Кабул, който твърди, че загубите са значително по-ниски. В същото време министерство на отбраната на талибаните и официални лица заявиха, че са убити над 100 пакистански войници.

Световната продоволствена програма (WFP) на ООН заяви, че започва усилия по мобилизация за осигуряване на „незабавна жизненоважна хранителна помощ“ за над 20 000 семейства, разселени в Афганистан в резултат на конфликта.

Пакистан въведе армия и полицейски час след кървави протести пред консулството на САЩ.

🇵🇰 Пакистан мобилизира армията и наложи полицейски час за 72 часа в определени райони след вълна от смъртоносни протести в отговор на убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей след съвместни удари на САЩ и Израел в събота.

Най-малко 24 души загинаха, а десетки бяха ранени при сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в цялата страна в неделя. Това принуди властите да засилят мерките около посолството и консулските служби на САЩ.

Полицейският час беше въведен рано сутринта в понеделник в областите Гилгит, Скарду и Шигар в северния регион Гилгит-Балтистан. Според официално изявление там най-малко 12 протестиращи и един служител по сигурността са били убити, а десетки други са ранени по време на конфронтациите.

От тях седем души са загинали в Гилгит, съобщи служител от спешна помощ, а други шестима са починали в Скарду, потвърди лекар пред агенция AFP в понеделник.

В неделя хиляди демонстранти атакуваха офисите на Групата военни наблюдатели на ООН в Индия и Пакистан (UNMOGIP), която следи примирието в оспорвания хималайски регион Кашмир, както и Програмата на ООН за развитие в град Скарду. Освен това демонстранти подпалиха полицейски участък и нанесоха щети на училище и офиси на местна благотворителна организация в Гилгит, съобщават официални лица.

Говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви в понеделник, че протестиращите са проявили насилие в близост до полевата станция на UNMOGIP, която е била вандализирана.

„Безопасността и сигурността на персонала и обектите на ООН в целия регион остават наш основен приоритет и продължаваме да следим ситуацията отблизо“, заяви Дюжарик.

Шабир Мир, говорител на регионалното правителство на провинция Гилгит-Балтистан, увери, че ситуацията се намира под контрол и полицейският час ще остане в сила до сряда. Началникът на полицията Акбар Насир Хан призова жителите да не напускат домовете си заради „влошаващото се състояние на обществения ред“.

В южния пристанищен град и търговски център на страната, Карачи, 10 души бяха убити, а най-малко още 60 са ранени при сблъсъци време на протест пред консулството на САЩ. Други двама протестиращи загинаха в столицата Исламабад, докато се насочваха към американското посолство.

Пакистанските власти засилиха охраната на американските дипломатически мисии в цялата страна, в това число около сградата на консулството в Пешавар, за да избегнат по-нататъшно насилие.

Посолството на САЩ и консулствата му в Карачи и Лахор отмениха интервюта за визи и услуги за американски граждани в понеделник, посочвайки като причина съображения за сигурност.

Федералното правителство предупреди, че ситуацията може допълнително да се влоши на фона на мащабните демонстрации, осъждащи убийството на Хаменей в събота.

Техеран отговори със серия от атаки с дронове и ракети, насочени срещу Израел и активи на САЩ в няколко страни от Персийския залив.

Нова ескалация между Пакистан и Афганистан, погранични сблъсъци и въздушни удари в Кабул

🇦🇫⚔️🇵🇰 Талибанските власти в Афганистан обявиха, че са извършили атаки срещу военни позиции на Пакистан по границата между двете страни в отговор на въздушните удари от миналата седмица. Информацията беше потвърдена от командването на Пакистан, което заяви, че силите му са отвърнали на огъня.

Медийният център на афганистанския военен корпус публикува изявление, според което „тежките сблъсъци“ са били започнали в четвъртък вечер като „отговор на неотдавнашните въздушни удари, извършени от пакистанските сили в провинциите Нангархар и Пактия“.

„В отговор на многократните провокации и нарушения от страна на пакистанските военни, бяха предприети мащабни настъпателни операции срещу пакистански военни позиции и съоръжения по линията ‚Дюранд‘“, написа говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид.

Отношенията между двете страни се влошиха в последните месеци, а пунктовете по сухопътната граница с дължина 2611 км, известна като линията „Дюранд“, до голяма степен остават затворени от кръвопролитните сблъсъци през октомври, които отнеха живота на повече от 70 души от двете страни.

Военен източник на талибаните съобщи пред Al Jazeera, че при атаките в четвъртък са убити 10 пакистански войници и са превзети 13 застави. Според талибаните тези действия са отмъщение за пакистанските удари по границата от неделя.

Пакистан твърдеше, че е убил най-малко 70 бойци при неделните атаки, но Афганистан отхвърли това твърдение и вместо това посочи, че са загинали цивилни, включително жени и деца.

По-късно Министерство на информацията и радиоразпръскването на Пакистан обяви, че армията е дала „незабавен и ефективен отговор“ на талибанския обстрел в няколко сектора в провинция Хайбер Пахтунхва.

„Силите на режима на талибаните биват наказвани в секторите Читрал, Хайбер, Мохманд, Курам и Баджаур. Първите доклади потвърждават тежки загуби от афганистанска страна, като са унищожени множество постове и оборудване“, се посочва в съобщението.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, написа в X, че нито една застава не е превзета или поразена от талибаните, както и че пакистанските войски са „нанесли тежки загуби по границата в отговор на непредизвиканата талибанска агресия“.

Малко след полунощ в петък той заяви, че Пакистан продължава военния си отговор, при който до момента са били ликвидирани 133 талибани, а над 200 други са ранени. Той добави, че 27 позиции на територията на Афганистан са били унищожени, а други 9 са превзети.

Междувременно в афганистанската столица Кабул бяха чути силни експлозии и звук от преминаващи изтребители.

В основата на напрежението стоят проблемите със сигурността, заради които Пакистан обвинява Афганистан, че укрива екстремистки групи, предвождани от пакистанските талибани, известни като Техрик-е Талибан Пакистан (TTP).

Пакистанските талибани се появиха през 2007 г. в племенните райони на страната. Те са отделна организация от талибаните в Афганистан, но споделят дълбоки идеологически, социални и езикови връзки с тях.

Пърл Пандия, старши анализатор за Южна Азия в Conflict Location & Event Data (ACLED), отбеляза пред Al Jazeera, че „пропускливата граница“ с Афганистан осигурява на бойците безопасно убежище за отстъпление при военен натиск.

„Афганистанските талибани обаче изглежда нямат желание да предприемат сериозни мерки за TTP, отчасти заради старата близост между двете групи, но и от страх, че бойците на TTP могат да преминат към основния им съперник – Ислямска държава Хорасан“, добави тя.

Пандия отбеляза, че 2025 г. е била една от годините с най-много насилие в последното повече от десетилетие, като ACLED е регистрирала над 1000 инцидента с участие на пакистанските талибани. Тенденциите за 2026 г. изглеждат „наравно“ или „малко по-високи“ спрямо същия период на миналата година.

„При липсата на сериозни действия срещу TTP от страна на Афганистан, бъдещата ескалация изглежда неизбежна“, заключи тя.

Афганистанските талибани отричат обвиненията на Пакистан, че предоставят убежище на групировката.

Пакистан с успешен тест на противокорабна балистична ракета.

🇵🇰 Пакистан проведе успешно изпитание в открито море на своята нова противокорабна балистична ракета SMASH, която определя като изцяло местно разработена система, която развива скорости до Мах-8 и е предназначена за нанасяне на бързи удари по надводни цели.

Според сведения на източници от пакистанската отбрана, изпитанието е първия оперативен пуск на ракетата от военноморска платформа и отбелязва това, което Пакистан нарича „исторически пробив“ за своя надводен флот.

„Успешното първо изстрелване на разработената изцяло в страната противокорабна балистична ракета SMASH с хиперзвукова скорост Мах-8 е исторически пробив в морската война в Южна Азия“, съобщи пресслужбата на въоръжените сили на Пакистан (ISPR).

За разлика от крилатите ракети, SMASH следва квазибалистична траектория, при която първо се бързо на голяма височина, след което пикира към целта с хиперзвукова скорост в терминалната фаза. Според описанието маневрите в последния етап са подобни на маневриращите бойни глави при повторно влизане в атмосферата, което драстично скъсява времето за реакция на корабните системи за противовъздушна отбрана.

Пакистан подчерта, че този профил дава на ракетата сериозно предимство в съвременните морски сражения. Както се посочва в официалните материали: „Маневрената терминална фаза... оставя на корабните отбранителни системи само няколко секунди за реакция, което претоварва логиката за прехващане и проследяването от сензорите.“

Очаква се първите платформи, получили новата ракета, да бъдат бойните кораби на пакистанския флот, включително четирите фрегати от клас Zulfiqar (F-22P). С предполагаем обсег от около 350 км системата предоставя на командирите възможност за нанасяне на удари отвъд хоризонта, като изстрелващият кораб остава извън зоната на действие на по-голямата част от корабните зенитно-ракетни комплекси.

Въпреки че Пакистан отказва да разкрие конкретни технически спецификации, беше съобщено за двигател с твърдо гориво, инерциална навигация с коригиране от сателит и неуточнена система за насочване в терминалната фаза (вероятно радарна или оптико-електронна). Бойната глава е оптимизирана за пробиване на корабни корпуси и критични отсеци.

На оперативно ниво пакистанските въоръжени среди представят SMASH като част от цялостна стратегия за „отказ на достъп в морето“, насочена към усложняване на действията на вражеския флот. Концепцията съответства на тактиката „shoot and go“, при която корабът извършва пуск на ракета, веднага след което сменя позицията си, преди противникът да успее да организира ответен удар.

Пакистански източници изтъкват, че SMASH е не просто нов боеприпас, а промяна в цялостната военна позиция на Исламабад. Както се посочва в официалното описание: „SMASH е по-малко за полезния товар и повече за позицията – ясен сигнал, че Пакистан възнамерява да държи чуждите флотове на безопасно разстояние.“

Трима загинали при самоубийствен атентат в пакистанския град Пешавар.

🇵🇰 Трима атентатори самоубийци атакуваха щаба на паравоенните сили в пакистанския град Пешавар, като убиха най-малко трима охранители и раниха още няколко души, съобщават медиите.

Според вестник Dawn атаката срещу централата на Федералната полиция е станала рано сутринта в понеделник. Един от терористите се е взривил на портала на комплекса, а останалите двама са се опитали да нахлуят вътре, но са били застреляни.

„Първоначално трима бойци се опитаха да атакуват щаба“, каза пред вестника главният полицай на града Миан Саид Ахмад. „Единият се взриви на портала, а другите двама се опитаха да влязат в сградата, но бяха ликвидирани от служителите на FC“, добави той.

Тримата загинали охранители са били на пост точно на портала и са били убити от взрива, според уебсайта Dunya News.

Междувременно началникът на полицията в Пешавар заяви пред Associated Press, че по време на атаката голяма част от личния състав е бил на открит плац в комплекса за сутрешна тренировка.

„Терористите от днешната атака бяха пеша и не успяха да стигнат до зоната на строя. Бързата реакция на нашите сили предотврати много по-голяма трагедия“, заяви той.

Щабът на паравоенните сили се намира в гъсто населен район на Пешавар, столица на провинция Хайбер Пахтунхва. Говорител на силите за сигурност, пожелал анонимност, каза пред Reuters, че зоната е напълно блокирана.

При атаката са ранени най-малко шестима цивилни, които са откарани в болница Лейди Рединг в Пешавар. Служител на лечебното заведение увери, че състоянието на всички пострадали е стабилно. В двете големи болници на града беше обявено извънредно положение.

Засега никоя групировка не е поела отговорност за нападението.

Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), групировка на пакистанските талибани, често е обвинявана за подобни атаки на територията на страната, където напоследък се наблюдава рязко увеличаване на терористичните актове.

TTP е отделна организация, съюзник на афганистанските талибани, които управляват Афганистан.

Днешната атака идва по-малко от две седмици след като камикадзе се взриви до полицейска кола пред съдебната палата в столицата Исламабад, убивайки 12 души.

Вълната от насилие обтяга отношенията между Исламабад и правителството на талибаните, което управлява Афганистан. Пакистан обвинява TTP, че действат безпрепятствено от територията на съседен Афганистан след завземането на властта от талибаните през 2021 г.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди остро атаката в Пешавар и похвали силите за сигурност за навременната им реакция.

„Извършителите на това нападение трябва възможно най-скоро да бъдат установени и изправени пред правосъдието. Ще осуетим злите планове на терористите, посегнали на целостта на Пакистан“, заяви Шариф в официално изявление.

Пакистанският президент Асиф Али Зардари също осъди категорично атаката. В публикация на X той изказа „искрени съболезнования“ и отдаде почит на смелостта на силите за сигурност.

Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.